Държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, които са асоциирани с ЕО чрез Конвенцията от Ломе.

Антидъмпингови мита се съ­бират, когато се внасят стоки на по-ниски цени, отколкото те имат на местния пазар на страната износител. Ако стоките са субсидирани в изна­сящата страна, ЕС може да наложи изравнителни мита. Предпоставка за тяхното събиране е нарушение на кон­куренцията и несъвместимо с вътрешния пазар облагодетелстване на опре­делени фирми или клонове от промишлеността.

Основаната през 1985 г. със седалище в Страсбург Асамблея на регионите на Европа е обединение във формата на съюз и представя над 300 европейски региона, включително и такива, които са извън Европейския съюз (� Европа на регионите). За реги­он се смята непосредствено подчинената на централно държавно равнище териториална единица с политическо представителство. Цел на АРЕ е изг­раждането и укрепването на политическото представителство на региони­те в рамките на европейските институции, както и подпомагането на меж­дурегионалното сътрудничество. Не на последно място, по инициатива на АРЕ, в Договора за ЕО през 1993 г. бе включен принципът на субсидиарност­та и бе формиран съвещателният орган Комитет на регионите. Адрес: 20 place des Halles, F-67054 Strassburg.

Сключеният през 1948 г. за 50-годишен срок Брюксел­ски пакт (Западен съюз) между Франция, Великобритания, Белгия, Холандия и Люксембург е договор за колективна отбрана и за икономическо, социално и културно сътрудничество. С основаването на НАТО пактът загуби свое­то значение като централна инстанция за координация в областта на поли­тиката за сигурност. След провала на Европейската отбранителна общ­ност (ЕОО) през октомври 1954 г. в съответствие с решенията на Лондон­ската конференция на деветте сили Брюкселският пакт бе разширен и пре­образуван в Западноевропейски съюз (ЗЕС) ( Европейска политика за сигур­ност и отбрана).

В терминологията на ЕС една Бяла книга съдържа служебно разработени, концептуални предложения за определени политически облас­ти. За разлика от тях Зелените книги са концептуални разработки, които се представят като дискусионен модел за намиране на решения. Например представената през лятото на 2001 г. “Бяла книга за европейско управле­ние” предвижда ЕС да се формира като по-демократичен и възможно най­много граждани бъдат включени в политическите решения. Между другото тази Бяла книга предлага създаването на самостоятелен властови орган, който ще прави по-прозрачна европейската политика в определени области, като например сигурността на хранителните продукти и авиацията. Бяла­та книга трябва да провокира широк публичен дебат, в който до края на март 2002 г. ще могат да се включват и гражданите (интернет: www.europa.eu.int/comm/governance).

Принципът на взаимното признаване в рамките на вътрешния пазар е една гъвкава алтернатива на скъпоструващия процес на хармонизация на разпоредбите. Той означава признаването на еквивалент­ността на разпоредбите или квалификациите, които изпълняват една и съ­ща цел в различните държави от ЕС. Този принцип се налага през 1978 г. чрез така нареченото решение “Касис от Дижон”. По този случай Съдът на Ев­ропейската общност постанови, че продукт, който законно е произведен и е пуснат в обращение в една държава членка, може да бъде продаван навсякъде в Общността.

След срещата в двореца Вишеград край Будапеща през февруари 1991 г. Унгария, Полша и ЧСФР (днес Чехия и Словакия) за-почват да се наричат Вишеградски страни. Чрез тясно сътрудничество Ви­шеградските страни се опитват по-добре да представят общи становища пред ЕС.

Съгласно чл. 201 от ДЕО Европейският парламент с мнозинство от две трети от гласовете на своите депутати може да гласу­ва недоверие на Европейската комисия. В този случай членовете на комиси­ята заедно подават оставка. Не е възможно да се гласува недоверие към отделни комисари. През януари 1999 г. се проваля един вот на недоверие сре­щу Комисията. Два месеца по-късно обаче Европейската комисия за първи път подава оставка, след като получава упреци за колективно несправяне със задълженията си от страна на една комисия от експерти, назначена спе­циално да се заеме с този случай. За да се избегне недостатъкът от това Комисията да може да подава колективна оставка, назначеният през 1999 г. председател на Комисията Романо Проди задължи всички комисари да пода­дат оставка по негово настояване в случай на сериозни грешки. Договорът от Ница затвори тази ниша: след влизането му в сила в бъдеще председате­лят на Комисията може да изиска оставката на отделни комисари след одоб­рение от колегията.

Чрез изграждането до 1968 г. на митническия съюз в ЕИО от разделените преди това митнически територии поетапно бе създадена обща митническа зона. С това отпаднаха дотогавашните мита и се въведе обща митническа тарифа, съответно “общо външно мито”. От 1975 г. всички приходи от външните мита се внасят в бюджета на ЕО.

С Договора от Амстердам Генералният секретар на Съвета поема задачата на Върхо­вен представител за � Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). “Господин ОВППС” подкрепя председателството на Съвета и трябва да допринася за повече ефективност и приемственост в процеса на вземане на решения, “като най-вече допринася за формулирането, подготов­ката и провеждането на политическите решения и при нужда може по иска­не на председателството да действа от името на Съвета, като провежда политическия диалог с трети страни” (чл. 26 от ДЕС). През юни 1999 г. Европейският съвет в Кьолн назначи Хавиер Солана, досегашния генерален секретар на НАТО, за първи Върховен представител на ОВППС.

Общото споразумение за митата и търговията е общо митническо и търговско споразумение за премахването на търговските пречки. След няколко кръга на преговори през 1995 г. приемник на ГАТТ става Световната търговска организация (СТО), която вече е отговорна по въпросите на трансграничната търговия.

Германско-френският договор (Елисейски договор) бе подписан на 22 януари 1963 г. от федералния канцлер Конрад Аде­науер и френския президент Шарл дьо Гол с намерението да се създаде ин­тензивно политическо сътрудничество, от което не биха могли продължи­телно да се отклоняват другите държави членки на ЕО. Той предвижда пе-риодични консултации в областта на външната, икономическата, отбрани­телната и културната политика, а освен това и създаването на германско­френски младежки фонд. Установеното с договора двустранно съгласуване на политиките между Федерална република Германия и Франция стана двигател на европейската интеграция и бе разширено чрез по-нататъшно изграждане на институции като общия Съвет за сигурност и Икономическия съвет.

Контрол на стоките и на хората е необходим поради различните национални разпоредби в областта на правото, данъците, здраве­опазването и сигурността. Графикът за окончателното установяване на вът­решния пазар предвиждаше премахването на граничния контрол по вътреш­ните граници на ЕС до 1 януари 1993 г. чрез хармонизация и съответно чрез взаимно признаване на различните правила между държавите членки на ЕО.

Такси за гранично изравняване могат да се съби­рат в рамките на ЕС при внос на определени селскостопански продукти. Те изравняват предизвиканите чрез отклоненията на обменните курсове разли­ки в цените в рамките на Общността и с това стабилизират общото ниво на цените. С въвеждането на еврото този инструмент загуби своето значение.

Декларацията от Петерсберг от 19 юни 1992 г. е един етап от разширяването на Западноевропейския съюз (ЗЕС) по посока на превръщането му в отбранителен компонент на Европейския съ­юз и в европейски стълб на Северноатлантическия алианс (НАТО). Деклара­цията на Съвета на министрите на ЗЕС между другото предвижда, че в бъдеще ЗЕС ще провежда операции от типа “сини каски” не само по искане на ООН или на � Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, но при определени условия може да предприема и бойни операции за “налагане на мира” (чл. 17 от ДЕС). За подготовката на такива активни приноси за отбраната бе взето решение за създаването на звено за военно планиране

Упрекът за дефицит на демокрация в Европейския съюз се подхранва от това, че ЕС е отнел правомощия от наци­оналните парламенти, без самият той в същата степен да се е легитими­рал демократично. В политическата система на ЕС не съществува евро­пейско правителство, пряко излъчено от демократични избори. По същество решенията взема Съветът на Европейския съюз на закрити заседания. Въпре­ки поетапното увеличаване на правата на пряко избирания Европейски парла­мент предоставената му власт е малка в сравнение с тази на парламентите в демократичните държави. В степента, в която ЕС би трябвало да продъл­жи да се развива по посока на придобиване на характеристиките на държава, нараства и значението на премахването на дефицита на демокрация.

Директивите са правни актове на органите на Общността. Чрез Съвета или Комисията държавите членки на ЕС се задължават да из­дават или променят национални правни актове в рамките на един фиксиран период за изпълнение на поставената в директивата цел.

На 25 март 1957 г. в Рим, Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия подписват договори­те за основаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Ев­ропейската общност за атомна енергия. Като най-обхватен договор Дого­ворът за ЕИО е ядрото на европейското обединение. Чрез Единния акт (ра­тифициран 1987 г.) и Договора от Маастрихт (1993 г.), Договора от Амс­тердам (1999 г.), както и подписания през 2001 г. Договор от Ница Догово­рът за ЕИО претърпява четири големи ревизии. С влизането в сила на Дого­вора от Маастрихт договорът за ЕИО бе преименуван в Договор за ЕО.

Сключеният на 8 април 1965 г. договор за сливане съз­даде общи органи за Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ), Евро­пейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) и за Европейската иконо-мическа общност (ЕИО). На 1 юли 1967 г. влезе в сила “Договор за назначава-нето на общ Съвет и на обща Комисия на европейските общности”. От осно­ваването на ЕИО и на ЕОАЕ Европейският парламент и Съдът на европейс­ката общност придобиха правомощия, обхващащи и трите общности.

Подписаният на 2 октомври 1997 г. и влязъл в сила на 1 май 1999 г. Договор от Амстердам е резултат от междуправител­ствената конференция, предвидена от клаузата за ревизия на Договора от Маастрихт. Конференцията започна на 29 март 1996 г. и приключи на 17 юни 1997 г. Договорът от Амстердам е третият голям пакет от реформи на Римските договори. В центъра на преговорите бе подобряването на инс­титуционалната дееспособност на ЕС. Самият договор съдържа редица но­ви елементи: подобряване и редуциране на процедурите за вземане на реше­ния, нова глава за политиката в областта на заетостта, въвеждане на кла­узата за суспендиране, включването на голяма част от законите и нормите от Шенген в общностното право и сътрудничеството в областта на пра­восъдието и вътрешните работи за поетапното изграждане на едно прост­ранство на свободата, сигурността и правото. Освен това продължава раз­витието на Общата външна политика и политика за сигурност и нейния инструментариум. В институционалната сфера е укрепена позицията на председателя на Комисията. Броят на местата в Европейския парламент е ограничен до 700 места, а процедурата за съвместно вземане на решения е разширена. В хода на опростяване на Договора членовете от предишните договори са номерирани по нов начин. Чрез новата възможност за засилено сътрудничество трябва да бъдат премахнати евентуални блокади чрез стра­ни членки, които не желаят да се интегрират. В Договора от Амстердам обаче не успяха да се осъществят в достатъчна степен институционални­те реформи, необходими за едно разширяване. Още на следващата година след неговото ратифициране започна междуправителствена конференция, в центъра на която бяха нерешените задачи (left-overs) от Амстердам. Те до­ведоха до подписания през февруари 2001 г. � Договор от Ница.

Договорът за Европейския съюз бе подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. и влезе в сила на 1 ноември 1993 г. След Единния европейски акт рамковият договор бе втората голяма реформа на Римските договори. За да се символизира новото качество на европейската интеграция, Договорът създаде един европейски съюз, който се състои от три стълба: Европейската общност (преди: Европейска икономическа общ­ност), � Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), как­то и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните рабо­ти (СПВР). Забележителното нововъведение на Договора от Маастрихт е създаването на Икономически и валутен съюз. Освен това Договорът съ­държа редица разпоредби, които подобряват дееспособността и качество-то на � Европейския съюз. Трябва да се споменат въвеждането на едно � гражданство на Европейския съюз с права на престой навсякъде на терито­рията на Съюза и избирателно право в местните и общоевропейските избо­ри, разширяване на правомощията на Общността в повече политически об­ласти, създаването на кохезионен фонд, въвеждането на федерални елемен­ти (принципа на субсидиарността, Комитета на регионите), подобрението на � процедурите за вземане на решения, както и подобряване на междупра­вителственото сътрудничество в ОВППС и СПВР. В самия Договор се съ­държа клауза за ревизия, според която през 1996 г. трябваше да се свика нова междуправителствена конференция. Резултатът от тази ревизия бе влез­лият в сила през 1999 г. Договор от Амстердам.

На заседанието на външните министри по линия на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) през октомври 1981 г. в Лондон десетте външни министри от ЕО направиха равносметка на ЕПС. В доклада от Лондон те изразиха наистина задоволство от досегашното сътрудничество в областта на външната политика, но видяха необходимост­та от укрепване и разширяване на съществуващия инструментариум на ЕПС. Съобразно с това отношенията между ЕО и ЕПС трябваше да станат по­тесни. С доклада от Лондон в ЕПС бе приета и позиция, свързана с полити­ката за сигурност; на ЕПС бе определено постоянно място в процеса на политическото обединение. С укрепването на председателството на ЕПС трябваше да се подобри способността за управление на кризи (� Обща вън­шна политика и политика за сигурност).

Изработеният през 1988-1989 г. доклад “Делор” е един триетапен план за създаване на Икономически и валутен съюз. Под ръковод­ството на тогавашния председател на Комисията Жак Делор един Коми­тет, съставен от председателите на националните емисионни банки и от независими експерти, изготви програма, около която всички можаха да пос­тигнат консенсус. Решението за реализиране на нейното съдържание бе взе­то от Европейския съвет на неговото заседание в Мадрид през юни 1989 г. Поетапният план бе фиксиран с Договора от Маастрихт през 1993 г. Пър­вият етап, който предвиждаше либерализация на движението на капитали­те и засилена координация, започна на 1 юли 1990 г. С началото на втория етап на 1 януари 1994 г. бе предвидено по-тясно координиране на икономичес-ката политика на държавите членки; освен това бе формиран Европейски­ят валутен институт. С началото на третия етап, съвпадащ със старти­рането на Икономическия и валутен съюз, на 1 януари 1999 г. се създава неза­висимата � Европейска централна банка, която бди над стабилността на валутните курсове.

През април 1956 г. докладът “Спаак” до външните ми­нистри на държавите от ЕОВС (Европейска общност за въглища и стома­на) препоръча основаването на Европейска икономическа общност и на Ев­ропейска общност за атомна енергия. На своята конференция в Месина през 1955 г. външните министри на държавите от ЕОВС възложиха на една екс­пертна група под председателството на белгийския външен министър Пол­Анри Спаак да търси пътища за продължаване на икономическата интегра­ция. Докладът “Спаак” бе принципно приет на конференцията във Венеция и образува основата за сключените на 25 март 1957 г. Римски договори.

Конференцията на държавните и правителствените ръководители възложи през 1974 г. на тогавашния белгийски министър-пред-седател Лео Тиндеманс да изработи една обща концепция за трансформира­нето на ЕО в Европейски съюз. В представения на 29 декември 1975 г. доку­мент бе предявено искане за образуване на един-единствен център за взема­не на решенията с достатъчен авторитет, както и укрепването на външ­ната политика на Общността. Другите цели бяха: осъществяването на Ико-номически и валутен съюз, общата защита на снабдяването с енергия и засил­ването на съвместните научни изследвания. Независимо че докладът “Тинде­манс” бе оформен от практическа гледна точка и предвиждаше по-нататъш-ното развитие на Общността като гъвкав и поетапен процес, той не бе пре­върнат в една непосредствена инициатива за създаване не Европейския съюз.

Бенелюкс обозначава организираното икономичес-ко сътрудничество на Белгия, Холандия и Люксембург. През 1944 г. с един договор тези държави решиха да изградят митнически съюз. В течение на 40-те и 50-те години договорът, а с това и икономическата интеграция, бяха многократно разширявани. Действително след създаването на Евро­пейската икономическа общност (ЕИО) икономическата политика на дър­жавите от Бенелюкс бе обвързана с Общността, но въпреки това тясното им сътрудничество изпълнява важна функция дори и само чрез тяхната по­голяма политическа тежест. Генералният секретариат на съюза Бенелюкс има свое седалище в Брюксел.

Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕБСП (Европейско бюро на съюзите на потребителите, BEUC ­Bureau Europйen des Unions des Consumateurs) е обединителният съюз на националните съюзи на потребителите, който се застъпва на равнище ЕС за защитаване на интересите на потребителите. Адрес: Avenue de Tervueren, 36 bte. 4, B-1040 Brьssel. Интернет: www.beuc.org

Евровизията е организационното и техническо обединение на създадения през 1950 г. Европейски съюз на радиостанциите (ЕСР). Ней­ната цел е сътрудничеството между радио- и телевизионните станции и обмен на програми и предавания. С течение на годините съществено нарасна спестяващият разходи обмен на програми. Основен елемент е препредаване­то на новини и спортни репортажи.

Предишната еврогрупа на 11-те е неофициален орган за заси­лена координация на държавите, участващи в Икономическия съюз. В нея по правило преди заседанието на Съвета на Екофин съответните министри на икономиката и на финансите в тесен кръг заедно с по един съветник, един член на борда на директорите на ЕЦБ, с един представител на Комисията и председателя на Икономическия и финансов комитет дискутират въпроси, които са свързани с особената им отговорност за общата валута. С реше­нието Гърция да бъде приета за 12-и член на ИВС през лятото на 2000 г. групата бе наречена “еврогрупа”. Централен орган за координиране на ико-номическата и финансова политика си остава Съветът на Екофин, в който са представени всички страни членки на ЕС.

Евродис е информационна мрежа на ЕС, съществуваща от 1980 г. Тя дава възможност на администрациите на отделните държави и на Общ­ността чрез размяна на въпроси и отговори да съберат основен фонд от информация за многообразието на европейските образователни системи. Ад­рес: Rue d’Arlon, 15, Brьssel. Интернет: www.eurydice.org .

Създадената през 1988 г. след приемането на Единния европейски акт Еврокамара на Бундесрата е орган за участие на федералните провинции на ФРГ във всички решения на ЕС (� Германия в ЕС). След новата редакция на чл. 23 на Основния закон (Конституцията) на ФРГ в делата на Европейския съюз участва не само Бундестагът, а чрез Бундесрата - и федералните провинции. При засягащи ги въпроси на герман­ската европейска политика федералните провинции имат право на участие в обсъжданията. Освен това всяко ново прехвърляне към ЕС на суверенни права се нуждае от одобрението на Бундесрата. За да може да упражнява по­ефикасно своите права, Еврокамарата на Бундесрата, която се състои от 16 представители на федералните провинции, има самостоятелно право за вземане на решения в Бундесрата (чл. 52 на Основния закон).

Основаният през 1958 г. със седалище в Брюксел обедини­телен съюз на промишлените и търговските камари - Eurochambres - има 34 члена, представляващи национални съюзи, сред които Германската промиш­лена и търговска камара в Берлин. Чрез своите съюзи Еврокамарите са го­ворител на над 1300 промишлени и търговски камари, които от своя страна представляват над 14 милиона предприятия в Европа (� Представителст­во на интереси). Адрес: 5, Rue Archimиde, boоte 4, B-1040 Brьssel. Интернет: www.eurochambres.be

Създадената през 1994 г. в Ко­пенхаген Европейска агенция за околната среда събира данни за околната среда, за да подобри предпоставките за една ефективна политика в област­та на околната среда. Адрес: 6, Kongens Nytorv, DK-1050 Koрenhagen. Интер­нет: www.eea.eu.int

Основаната на 14 април 1991 г. със седалище в Лондон банка за възстановяване и разви­тие (Източноевропейска банка) подкрепя чрез заеми - подобно на � Евро­пейската инвестиционна банка - частни и фирмени инициативи и инфраст­руктури, които спомагат за прехода към отворено пазарно стопанство в Централна и Източна Европа. Тя действа в общо 27 държави. Като инициа­тори Европейският съюз и неговите държави членки притежават по-голе-мия дял от капитала на Източноевропейската банка - 51%. През 1996 годи­на банката финансира 95 нови проекта в равностойност на 2,19 милиарда екю. Адрес: GB - London, EC2A 2EH, One Exchange Square. Интернет: www.ebrd.com

Създадената през 1979 г. Европейс­ка валутна система е система на стабилни, но гъвкави валутни курсове между страните членки на ЕО. През 80-те години тя допринесе да се ограничат колебанията във валутите и предложи мерки за политиката на стабилност. По правило валутите, които участват в нея, не бива да се отклоняват от един установен ръководен курс с +/- 2,25%. Този водещ курс бе защитаван чрез интервенции от страна на централните банки. Успехът на ЕВС допри­несе за това отново да бъдат приети плановете за създаване на един иконо-мически и валутен съюз. В хода на кризата на ЕВС през 1993 г. всъщност практически се направи отказ от валутната система в съществуващата º форма, при което маржът на отклоненията на валутите бе разширен до +/ -15%. С началото на валутния съюз ЕВС престана да съществува. Четири-те държави, които не участваха в нея, могат да обвържат своите валути доброволно към еврото с помощта на европейския механизъм за обменния курс (МОК II).

Към създадената през 1973 г. със седалище в Брюксел Европейска конфедерация на профсъюзите (ЕКП) принадлежат 65 члена от 28 европейски страни, 14 обединения на бран­шовите профсъюзи. 6 съюза, както и един браншови профсъюз, разполагат със статут на наблюдатели (� представителство на интереси). По този начин ЕКП представлява над 59 милиона члена. Целите на ЕКП, от една страна, са защитата на социалните, икономическите и културните инте­реси на работниците в Европа, а от друга - спазването и укрепването на демокрацията в Европа. Представителите на ЕКП участват в няколко ко­митета на ЕС и на ЕФТА. Адрес: Bd. Emile Jacqmain 155, B-1210 Brьssel. Интернет: www.etuc.org

Европейската космическа аген­ция (European Space Agency) бе основана през 1975 г. със седалище в Париж. Тя координира сътрудничеството на европейските държави в областта на кос-мическите изследвания и технологии, както и сътрудничеството с амери­канската космическа агенция НАСА. ЕКА работи изключително за мирни цели. Тя има успехи в областта на сателитната техника, в развитието на европейската ракета носител “Ариана” и на космическата лаборатория “Спейслаб”. Адрес: 8-10 Rue Mario Nikis, F-75738 Paris Cedex 15. Интернет: www.esa.int

Създадената през 1957 г. заедно с ЕИО ЕОАЕ, наречена още Евратом, е една от трите европейски общности. Нейната цел е контролът и координирането на използването на ядрената енергия за граждански цели между страните членки на ЕС. Догово­рът за Евратом предвижда изграждането на правна система за работа с ядрени материали, както и на една институция за сигурност и контрол, за да се регулира международното снабдяване на страните членки с ядрени су­ровини и атомна техника. Евратом има Обща изследователска служба. С Договора за сливане органите на ЕИО, ЕОАЕ и ЕОВС се сливат през 1967 г.

ЕОВС или Монта­нюнион е създадена през 1951 г. като първата от европейските общности между Федерална република Германия, Франция, Италия, както и държави­те от Бенелюкс. Създаването на общ пазар за въглища и стомана между другото има функцията да включи ФРГ в следвоенна Европа и да гарантира мира в Западна Европа. Чрез така наречения Договор за сливане органите на ЕОВС, на ЕИО и на ЕОАЕ се обединяват през 1967 г.

Планът за Европейска отб­ранителна общност се основава на представения през 1950 г. на френското Национално събрание план “Плевен” за създаването на европейска армия. Вместо съществуващите национални армии той предвижда формирането на обединена европейска армия. На 25 май 1952 г. правителствата на Белгия, Федерална република Германия, Франция, Люксембург, Холандия и Италия подписаха договора за основаването на ЕОО. Но на 30 август 1954 г. догово­рът за ЕОО бе снет от дневния ред на френското Национално събрание и с това бе провален (� Европейска политика за сигурност и отбрана).

Европейската патентна служба е между­държавна организация, чието седалище е в Мюнхен. Тази служба допринася за уеднаквяването на патентната защита в Европа, като с помощта на единна процедура издава и защитава патенти, които са валидни в рамките на всички страни членки на Европейската патентна организация. Независи­мо че Европейската патентна служба не е институция на ЕС, през 1975 г. тогава деветте държави-членки на ЕО подписаха споразумение за общия па­тент, което предвиждаше валидност на патентите за общия вътрешен па­зар. Подаването на една-единствена патентна декларация е достатъчно, за да се получи патент за всяка от 20-те държави, които са страни по догово­ра. Адрес: ErhardtstraЯe 27, 80298 Mьnchen. Интернет: www.epo.co.at

Създадената през юни 1998 г. Европейска система на централните банки се състои от � Ев­ропейската централна банка и националните емисионни банки на страните участнички в ИВС. Областите на задачите на ЕСЦБ са планиране и провеж­дане на паричната политика на Общността, провеждането на валутните сделки, управлението на валутните резерви, насърчаването на функциони­ращо платежно движение, както и контрол на кредитните институти. ЕСЦБ започва дейността си с началото на � Икономическия и валутен съюз (ИВС) и според устава си преследва приоритетната цел да осигурява стабилност на цените. Интернет: www.ecb.int

Най-важната задача на службата за наблюдение е да предоставя на Общ­ността и нейните страни членки обективна, благонадеждна и съпоставима на европейско равнище информация за наркотиците, проблемите на нарко­манията и нейните последствия. Институцията започва дейността си през 1995 г. в Лисабон. Интернет: www.emcdda.org

Основа­ната през 1997 г. във Виена служба има задачата да предоставя на ЕС, на Съвета на Европа и на страните членки обективна, благонадеждна и съпос­тавима на европейско равнище информация за проявите на расизъм, ксено­фобия и антисемитизъм.

Еврожуст е координационна служба, създадена през 1999 г. в Там­пере от Европейския съвет и залегнала в Договора от Ница. Тя трябва да улеснява и подобрява координацията в разследването и в наказателното прес­ледване между страните членки. До създаването на Еврожуст бе изградено временно бюро за прокурорско сътрудничество.

Основаният през 1994 г. Европейски ва­лутен институт подкрепяше страните от ЕС при подготовката за Иконо-мическия и валутен съюз и подготвяше концептуално паричната политика в зоната на еврото. През 1998 г. институтът прерасна в Европейската цен­трална банка.

Европейският висш институт (ЕВИ) със седалище във Фиезоле до Флоренция започна своята работа през 1976 г. ка­то междудържавна институция на членките на ЕС. Целта на институция­та е чрез изследвания и обучение в областта на хуманитарните и обществе­ните науки да допринася за развитието и подкрепата на културното научно наследство на ЕС. В четирите факултета - История и цивилизация, Иконо-мически науки, Юридически науки, както и Политически и социални науки ­следват стипендианти със завършено висше образование. Адрес: Via dei Roccettini, Badia Fiesolana, I-50016 San Domenica di Fiesole. Интернет: www.iue.it

Раздаденият за първи път през 1994 г. Ев­ропейски екологичен знак допринася за това европейските потребители да могат съзнателно да купуват екологични продукти и така да се увеличи тях­ното търсене. Докато ЕС изработва критериите за даването на екологичния знак, той се раздава от съответните оправомощени национални власти. Ев­ропейският екологичен знак има формата на цвете, цветовете на което имат формата на звезда.

Задачата на основания през 1994 г. Европейският инвестиционен фонд е да допринесе за раздвижването на икономиката в страните членки. Фондът, който разполага с 2 млрд. соб­ствен капитал, спомага за развитието на малките и средните предприятия. Той е гарант за рисков капитал и поема гаранции по заеми. От юни 2000 г. Европейската инвестиционна банка е мажоритарен акционер в ЕИФ и заед­но с него образува групата на ЕИБ. Интернет: www.eif.org

Основаният през 1949 г. от държавите член­ки на Съвета на Европа Европейски колеж в Брюж предоставя възможност на студенти със завършено висше образование чрез едногодишно следване за усъвършенстване задълбочено да се занимаят с европейската интеграция и да получат съответната диплома. Допускат се кандидати със завършено висше образование в областите правни, икономически и политически науки, които разполагат с достатъчни езикови познания по двата работни езика на Европейския колеж - английски и френски. След отварянето на страните от Централна и Източна Европа през 1994 г. в Натолин/Варшава е открит втори Европейски колеж. Годишно около 375 студенти могат да следват в двата колежа в Брюж и Натолин. Германските стипендии за Европейския колеж се раздават от Европейското движение на Германия. Адрес: College d‘Europe, Dyver 11, B-8000 Brьgge. Адрес за контакти: Europдisches Informationszentrum, Bundesallee 22, 10717 Berlin. Интернет: www.coleurop.be

Европейският младежки форум на ЕС е обединение на младежките организации в Общността, основано през 1978 г. Той служи като политическа платформа на младежките организации спрямо органите на ЕС и се застъпва за участие на младежта в бъдещото развитие на ЕС (� Политика за младежта). Членове са националните мла­дежки комитети на държавите членки и международни младежки организа­ции, които изпълняват фиксираните в уставите условия. Адрес: 120, rue Joseph II, B-1040 Brьssel.

Европейските младежки центрове са международни форуми към Съвета на Европа в Страсбург и Будапеща за обучение и срещи. Тук се провеждат семинари и курсове за европейските мла­дежки съюзи, за да им се даде възможност да се организират на европейско равнище, да подпомагат своето сътрудничество, да разменят информации и да бъдат изслушани техните становища. Адрес: rue Pierre de Coubertin 30, F-67000 Strasbourg Wacken; Zivatar utca 1-3, H-1024 Budapest. Интернет: www.coe.fr/Youth/home.htm

Основаният през 1960 г. ЕСФ е най­важният инструмент на социалната политика на ЕО. Той служи за подпо­магане на мерки за професионално обучение и преквалификация и за създава­нето на работни места. Около 75% от одобрените в него суми служат за борба с младежката безработица. В рамките на неговото развитие се поя­вяват следните пет проблемни области: развитие на активни политики на трудовия пазар за борба с безработицата, насърчаване на социалната ин­теграция, изграждане на възможности за продължаващо през целия живот обучение и образователна система за насърчаване на професионалната реа­лизация, изготвяне на мерки за по-лесно приемане на икономическите и соци­алните промени, повишаване на участието на жените на пазара на труда. През 2001 г. в бюджета на ЕО са заделени 9,264 млрд. евро за ЕСФ.

Сключените от 1991 г. насам между ЕС и дър­жавите от � Централна и Източна Европа договори за асоцииране се на-ричат “европейски споразумения”. Те трябва да дадат възможност на ре­формиращите се страни за пълно участие в европейския интеграционен процес в областта на политиката, икономиката и търговията (� разши­ряване). Между другото те предвиждат създаването на зона за свободна търговия с промишлени стоки в рамките на десет години. В областта на движението на стоките, ЕС премахва своите ограничения за защита на соб­ствената икономика по-рано, отколкото съответните държави партньо­ри. През декември 1991 г. ЕО първо сключи европейски споразумения с Пол­ша, Унгария и ЧСФР. Европейските договори с Полша и Унгария влязоха в сила на 1 февруари 1994 г. На 1 февруари 1995 г. се прибавиха споразуменията с България, Румъния, Чешката република и Словакия. С Естония, Латвия и Литва договорите бяха подписани на 12 юни 1995 г., а със Словения - на 10 юни 1996 г. Една особеност на европейските споразумения в сравнение с дру­гите видове асоцииране е, че те имат опция за влизане в ЕС.

Издадената през 1994 г. директива за създаване на Европейски съвети в предприятията предвижда, че предприя­тия с повече от 1000 работещи, при които в най-малко две страни от ЕС са заети минимум по 150 лица, трябва да създадат Европейски съвет в рамките на цялото предприятие. Съветите в предприятията имат консултативни права и трябва да бъдат информирани преди важни решения на фирмата.

С решение на Съвета от 28 септември 2000 г. бе създаден Европейският фонд за бежанците. Той дава възможност за незабавни мерки в случай на неочакван и внезапен приток от бежанци и проку­дени от родните си места и подпомага мерките на страните членки в тази насока. За периода между 2000 и 2004 г. за това са предвидени 216 мил. евро.

ФЕОГА служи за финансиране на общата селскостопанска поли­тика на държавите членки на ЕС. На него са възложени задачите за поддър­жането на цените и за подпомагането на селскостопанските преструкту­рирания. ФЕОГА има две секции: секция “гарантиране” е компетентна за фи­нансирането на мерките за поддържането на цените, както и за финансиране­то на износните компенсации, които осигуряват твърди цени на фермерите; докато чрез финансови помощи секция “ориентиране” подпомага рационализи­рането, модернизирането и структурното подобряване на селското стопан­ство. Бюджетът на фонда в момента възлиза на 43,797 млрд. евро.

От основания през 1957 г. от ЕО и подхранван от нейните страни членки ЕФР се финансират мерки за подпома­гане на икономическото и социалното развитие на страните от АКТ (� по­литика за развитие). Освен икономическите и социалните инвестиционни про­екти също така се заплащат мерки за техническо сътрудничество, мерки за облекчаването на пласирането на пазара и за подпомагане на продажбите на продуктите за износ, както и мерки за оказване на помощ при извънредни спешни случаи. В допълнение една част от ЕФР се използва за стабилизиране на печалбите от износа чрез системата Стабекс за целенасочени мерки за стабилизиране на печалбите. Фондовете имат период на продължителност от пет години. За периода 2000-2005 г. ЕФР разполага с 13,5 млрд. евро.

ЕФРР служи за нама­ляване на дисбаланса между регионите на Общността. Създаденият през 1975 г. фонд предоставя финансови помощи за развитието на нуждаещите се региони. От гледна точка на финансовата осигуреност ЕФРР е най-големи-ят структурен фонд на ЕС (� регионална, структурна и кохезионна поли­тика). През 2001 г. ЕФРР разполага с бюджет от 15,726 млрд. евро.

Съз­даденият през 1977 г. от конференцията в Люксембург на председателите на парламентите център служи за сътрудничество и информационен обмен между европейските парламенти. За да могат парламентите да използват опита на другите държави и така да избегнат двойна работа, бе изградена обхватна база данни. Адрес за контакти: Europдisches Parlament, rue Wiertz, B-1047 Brьssel. Интернет: www.ecprd.org

Европейското бюро за окол­ната среда (ЕБОС) със седалище в Брюксел е обединяващата организация на общо 134 организации за околната среда в 25 държави. Като съюз по интере­си в областта на околната среда ЕБОС координира работата на децентра­лизираните в повечето случаи организации за околната среда и служи като тяхна комуникационна централа. Адрес: 34, Boulevard de Waterloo, B-1000 Bruessel. Интернет: www.eeb.org

Европейското движение е основано на конгреса в Хага през 1948 г. със седалище в Брюксел. То е частен надпартиен съюз на националните секции от 30 страни, както и на други организации и съюзи. Движението се застъпва за обединението на Европа и за по-голяма близост до гражданите и се ръководи от идеала на една федеративна държава. Адрес за контакти: Deutsche Sektion der Europдischen Bewegung, Jean-Monnet-Haus, Bundesallee 22, 10717 Berlin.

Във връзка с подписа­ния през 1992 г. договор за ЕИП като Европейско икономическо пространс­тво се обозначава областта на 15-те държави от ЕС, както и страните от ЕФТА Норвегия, Лихтенщайн и Исландия. След отрицателния резултат на един референдум Швейцария не можа да се присъедини към Европейското политическо пространство. В това пространство от 1994 г. могат да се движат както в един вътрешен пазар без национални граници стоки, услуги, капитали и работна сила. Чрез договора за ЕИП за тази цел близо 80% от отнасящите се до вътрешния пазар на ЕО предписания бяха възприети от държавите от ЕФТА.

От 1970 г. ЕПС е сис­темата за сътрудничество и съгласуване на държавите членки на ЕО в сфе­рата на външната политика. Чрез постоянна междудържавна координация държавите членки на ЕО се опитваха в максимална степен да изградят об­що поведение във външнополитическата област. ЕПС бе договорно фикси­рано през 1987 г. в Единния европейски акт, а през 1993 г. с Договора от Маастрихт бе разширено до � обща външна политика и политика за сигур­ност (ОВППС).

От 1999 г. държавите членки могат да издават европейски свидетелства за правоуправление във формат на кредитна карта. Междувременно е въведено ново разделение на категориите (А - мотоциклети, В - леки автомобили, С - товарни автомо­били, D - автобуси, Е - прикачени ремаркета над 750 килограма), както и редовни медицински прегледи за годността на водачите от категории C и D. При преместване в друга държава от ЕС евросвидетелството за право-управление вече не трябва да бъде преиздавано. Не съществува задължение да се сменят старите свидетелства за правоуправление.

Евростат е статистическата служба на Европейския съюз. Тя изготвя базирани на данни анализи и прогнози, които се публикуват на редовни интервали. Евростат снабдява органите на ЕС с важни за решения­та и действията им данни и дава всеобхватна статистическа информация на националните администрации и обществеността за фактическото поло­жение в Съюза. Като централна институция Евростат се стреми да коор­динира и интегрира неединните национални статистики в една единна и срав­нима система. Адрес: Eurostat -Informationsbьro, JMO, B3/089, L-2920 Luxemburg. Интернет: www.europa.eu.int/comm/eurostat

Европейска валутна система

Чрез ратифицирания през 1987 г. Единен европейски акт бяха допълнени и модифицирани Римските договори. ЕЕА разшири правомощията на Общността в няколко области, както и прецизи­ра процедурите за вземане на решения. Въвеждането на решения с квалифи­цирано мнозинство в рамките на процедурата на сътрудничество между другото бе основна предпоставка за окончателното установяване на вът­решния пазар. Политически целта за изграждане на вътрешния пазар зае централно място. Освен това ЕЕА постави на договорна основа практику­ваното от 1970 г. Европейско политическо сътрудничество (ЕПС). Извър­шеният с ЕЕА процес на задълбочаване бе продължен чрез Договорите от Маастрихт (1993), Амстердам (1999) и Ница (подписан 2001 г.)

“еЕвропа 2002 - информационно общество за всички нас” е план за действие, приет през 2000 г., който е резултат от инициативата на Ев­ропейския съвет да превърне Европейския съюз в най-конкурентоспособно-то и най-динамично общество в света, което разчита на постиженията на науката. В тази рамка в областта на информационното общество трябва да бъдат интегрирани и координирани действия на ЕС и на страните член­ки. Основните цели са намаляване на разходите, подобряване на времето на достъп и сигурността в интернет, както и осигуряване на инвестиции за подобряване на качеството и публичния достъп до интернет и поощряване на неговото използване.

Съгласно издадената през 1995 година наредба за екоодит на най-малко тригодишни интервали предприятията могат да се подлагат на проверка за екологичност на своята дейност. Ако проверката от страна на независима, призната от държавата служба установи, че чрез конкретни мерки даденото предприятие постига високо равнище на защита на околна­та среда, то може да поставя на своите бланки за писма съответен еколо-гичен знак на Европейския съюз.

Съвет на министрите на икономиката и финансите на страните от ЕО

До смяната му от � еврото на 1 януари 1999 г. екюто служи като европейска счетоводна и валутна единица в рамки­те на ЕС. То е една валута-кошница, която се изчислява от единодушно ус­тановените дялове на валутите на участниците в Европейската валутна система (ЕВС). Екюто е централна съставна част на ЕВС. В нея то служи като основа и изходна величина за изчисляването на прага на отклонение между валутите на Общността. Освен това екюто е величина за пресмя­тане на вземанията и задълженията и се прилага при изравняването на сал­дата, както и като валутен резерв на емисионните банки.

Европейска програма за климатология и естествени рискове

Еразмус (програма на Европейската общност за мобилност на университетските студенти) е част от образователната програма Сокра­тес. Действащата от 1987 г. програма за подпомагане на мобилността в сферата на висшето образование в ЕС насърчава обмена на студенти и до­центи, както и сътрудничеството между европейските висши училища. През 2000 г. за тази цел бяха подпомогнати общо 1814 висши учебни заведения. 229 000 студенти и 45 000 преподаватели са получили стипендии за престой в чужбина. Адрес за контакти: DAAD, Arbeitsstelle ERASMUS, Kenedyallee 50, 53175 Bonn. Интернет: www.daad.de

Европейска стратегическа програма за изследвания и развитие в областта на информационните технологии

Европейски фонд за валутно политическо сътрудничество

Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство

Европейски фонд за регионално развитие

Създадената през 1960 г. Европейска зона за свободна търговия (ЕФТА) възникна като реакция на основаването на ЕИО, за да се предотв­рати опасността от икономическа дискриминация. В течение на годините двете организации развиха тесни икономически отношения една с друга, ко­ито завършиха през 1994 г. с основаване на Европейското икономическо прос­транство. ЕФТА загуби значимостта си поради това, че редица от нейни­те страни членки се присъединиха на няколко кръга към Общността. След присъединяването на Финландия, Австрия и Швеция към ЕС (1995 г.) днес ЕФТА обхваща още само Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Интернет: www.efta.int/structure/main/index.html

Последното разширяване на Европейския съюз до 15 държави членки бе осъществено на 1 януари 1995 г. След като през април 1994 г. успешно бяха завършени преговорите за присъединяване с тога­вашните държави от ЕФТА Австрия, Швеция, Финландия и Норвегия, във всяка от тези желаещи присъединяване държави се състояха референдуми. Мнозинството от норвежките граждани обаче - както и през 1972 г. - гла­сува срещу влизане в ЕС и така предотврати членството на Норвегия.

Aгенция, натоварена с подготовката и провеждането на публичните търгове, сключване на договорите, извършване на плащанията и финансовата отчетност, както и техническото изпълнение по отношение на проектите, посочени в даден Финансов меморандум и съгласно установените процедури във Финансовото споразумение между Националния ръководител и Ръководителя на програма по съответния Финансов меморандум. В случаите, в които техническата страна на изпълнението е делегирано на друго министерство или агенция, то това ресорно министерство или агенция отговаря за изпълнението солидарно и равнопоставено с ИА в рамките на своите пълномощия.

Инициатива на Общността за транснационално сътрудничество при борбата срещу дискриминацията на работното място

Помощ на Общността за възстановяване, развитие и стабилизиране

Комитет на селскостопанските организации в Европейската общност

Комитет на постоянните представители на националните правителства при ЕО (посланиците на страните членки на ЕО)

Конференция на специализираните органи за делата на Общността

Европейско сътрудничество в областта на научно-техническите изследвания

Инициатива на Общността за насърчаване на селските райони

Модернизиране на администрацията и политиката за личния състав

Финансови и технически мерки, съпровождащи партньорството между Европа и средиземноморските страни.

Мерки за насърчаване на развитието на аудиовизуалната индустрия

Многонационална консултативна полицейска служба Меркосур (Mercado comun del sur)

Международен валутен фонд

Националната стратегия за регионално развитие за периода 2005-2015 г.

Организация за икономическо сътрудничество и развитие

Общностна инициатива за преструктуриране на риболовния сектор

Общностна инициатива в полза на най-отдалечените региони

Общностна програма за икономическо преобразуване на въгледобива (RECHAR)

Европейски център за насърчаване на професионалното образование

Специфични дейности за по-ефективно използване на енергия (SAVE)

Инициатива за сътрудничество за Югоизточна Европа(SECI)

Система за стабилизирането на приходите в областта на минното дело

Съд от първа инстанция на Съда на Европейската общност

Система за стабилизиране на печалбите от износ на селскостопански продукти

Техническо подпомагане за Общността на независимите държави

Трансевропейски мрежи в областта на инфраструктурата на шосейния транспорт

Програма за подпомагане на икономическото преструктуриране в страните от Източна Европа

Acquis communautaire е корпусът от всички дейс­тващи правни норми на Европейския съюз. Той обхваща всички валидни дого­вори и правни актове. Съществено условие за разширяването на ЕС е пълно приемане на acquis от страна на страните кандидатки за членство.

A derogation is a provision in an EU legislative measure which allows for all or part of the legal measure to be applied differently, or not at all, to individuals, groups or organisations. The option to derogate is often granted to Member States and also to the social partners. In this context, derogation is not a provision excluding application of the legal measure: it is a choice given to allow for greater flexibility in the application of the law, enabling Member States or social partners to take into account special circumstances.

вж. СХП на ЕС.